Когато бях на шест години, моят прадядо ме заведе в дърводелската си работилница, изправи ме до тезгяха, сложи в ръцете ми ренде и започна да ми показва как се рендосва. В същото време моите приятели се къпеха в реката и аз съвсем не исках да се уча. Но моят прадядо, който беше строг мъж и донякъде суров, все пак успя да налее в главата ми основите на дърводелското майсторство и сега съм му много благодарен за това. Прадядо ми не беше професионален дърводелец, той беше учител и без съмнение талантлив човек. При това като истински селски интелигент, роден през 19 век, не само беше високо образован, говореше три  езика, свиреше на цигулка, но освен това владееше много занаяти.